Тук публикуваме всички депозирани от авторите си резюмета. Бихме желали да обърнем внимание, че това не е свързано с промени или отмяна в заявените от останалите участници доклади.
Пламен Макариев, „Индивидуалните права като инструмент за манипулация“
В доклада се разглежда дебатът за колективните права, в чиято основа е една манипулативна, според автора, постановка, а именно, че индивидуалните права правят колективните излишни. Предлага се алтернатива в лицето на публичното легитимиране на малцинствени политики.
Николай Велев, „Кой притежава правото да определя какво е човекът?“
Като еманципаторен механизъм изобретен за завършване на прехода от феодално към буржоазно общество правата на човека несъмнено осъществяват радикалната си задача. Резултатите обаче се оказват противоречиви. Държавата като гарант за човешките права получава една особена привилегия – правото на определяне какво е човекът.
Този проблем е концептуализиран от много автори от Маркс до Джудит Бътлър. А историята недвусмислено показва, че често пъти формалното равенство на гражданите в политическия живот се изражда в субстанциално неравенство на класите в производствения живот. Дали това е дефект на самата концепция за човешките права или само на определени аспекти на съдържателната ѝ страна е спорен въпрос. Този доклад ще се опита да разгледа проблема за човешките права именно в неговата противоречивост и ще акцентира върху парадокса, че тъкмо разширяването на правата в рамките на частния живот на хората неизбежно води до опасен политически монопол върху най-важното звено от механизма за удържането на човешките права – правото на определяне на това какво е човекът.
Силвия Кръстева, „Правата на човека и „световното гражданско общество“
Всеобщата Декларация за правата на човека се основава върху идеята за „човешкия род“. Това е „най-висше понятие“ според Кант, което проектира самото предназначение на човека и открива неговата „крайна цел“. Ще разгледаме как осмислянето на „човешкия род“ изисква конституирането на едно „световно гражданско общество“ и оттам как вече трябва да се разглежда същинско човешкото като дефиниция и телос. Едва в тези параметри може да се проектира и конституирането на човечеството и да се открои необходимостта на тази конституция като основна гаранция за правата на всеки човек.
Мария Тасева, Катерина Григорова, Бурчин Кадир, Мария Секулова, Методи Методиев, „Аспекти на познанието правата на младите хора и приложимостта им към заобикалящия ги свят“
Настоящият текст представлява изследване на група ученици върху познанието на техните права и приложимостта им в обществото. Централната тема е мястото на младия човек в заобикалящия го свят, както и предизвикателствата, пред които е изправен. От една страна-възможностите, които младите хора сами предлагат за борба с трудностите и решение на проблемите, а от друга-апел към съвестта им чрез нагледното излагане картината на грозната истина на съвременното общество, чиито творци сме самите ние. Важно е младите хора да познават правата си, но още по-значимо е да знаят как да употребяват своите, ненарушавайки правата на другите живи създания. Основната концепция на доклада е учениците като млади хора да представят свои авторски идеи за бъдещето им в заобикалящия ги свят-за това как смятат да го съхранят и как биха били полезни за него.
От написването на „Всеобщата декларация за правата на човека” е изминал повече от половин век, през който следва дълъг процес на осъвременяване на заобикалящия ни свят. Затова запознаването на младите хора с историята на техните права, развитието и последствията от тяхната проява би следвало да бъде не като абстрактно понятие, а чрез съвременни методи, които да говорят на техния език. Тук стои идеята за провеждане на открит урок, обединяващ теми от екология (в часовете по свят и личност) и графичен дизайн, чиято цел е да запознае учениците с факта, че опазването на околната среда, не се случва извън нас, а зависи именно от нашите действия и решения.
Ключови думи: млади хора, права, общество, околна среда, „Всеобщата декларация за
правата на човека”, графичен дизайн, екология, свят и личност
Александра Кирова, „Социални изследвания на детството – методология, етика и „подход, основан на правата на човека“
Децата, юношите и младите хора постепенно се превърнаха в обект на засилено изследователско внимание през последните три десетилетия. Проблематика, традиционно считана за домен на психологията и педагогиката, се разработва със
завидни темпове от специалисти по социология, антропология, география, история, право и др. Много фактори допринасят за засилване на изследователския интерес, един от най-значимите, сред които е Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето (1989), която затвърди тенденцията децата (всички хора до 18г.) да бъдат възприемани и мислени като пълноправни социални актьори, които активно участват в конструирането на социалния си опит (James and Prout, 1997). В този доклад, бих искала да допринеса към дискусията за връзката между Конвенцията от 1989г. и методите в социалните изследвания, посветени на децата и детството. Обръщам внимание на т.нар. „подход, основан на правата на човека“ и приложението му в рамките на етнографско теренно проучване. Някои етични аспекти на проучването също ще бъдат засегнати. Изложението ще бъде подкрепено с конкретни примери от проведено изследване с деца на възраст 11-15г.
Веселин Дафов, „Правото на време – „когатото“, „време“ и „вечност“ “
Докладът показва възможностите, които се разгръщат пред овладяване на човешките права през онтологичните разлики на наличното, същностното и субектното [битие] по отношение на човешкото същество. Ще се обоснове различния характер на човешките права взети като права свързани с човешката органика, с човешката съзидателност (опосредственост) и човешката идеалност (творчество и проектност). Особен акцент се поставя върху възникването на нови права като например „правото на раждане“ , „правото на смърт“, „правото да умреш и да се родиш – да станеш друг“, „правото на осъществяване (реализация), а не на труд“, „правото на творчество“ и т.н.. Освен това се обръща внимание на фактичността на човешкото не просто като принадлежащо на един индивид, а на общностното и изобщо „не-биологичното“ човешко битие.
В доклада се разглежда дебатът за колективните права, в чиято основа е една манипулативна, според автора, постановка, а именно, че индивидуалните права правят колективните излишни. Предлага се алтернатива в лицето на публичното легитимиране на малцинствени политики.
Николай Велев, „Кой притежава правото да определя какво е човекът?“
Като еманципаторен механизъм изобретен за завършване на прехода от феодално към буржоазно общество правата на човека несъмнено осъществяват радикалната си задача. Резултатите обаче се оказват противоречиви. Държавата като гарант за човешките права получава една особена привилегия – правото на определяне какво е човекът.
Този проблем е концептуализиран от много автори от Маркс до Джудит Бътлър. А историята недвусмислено показва, че често пъти формалното равенство на гражданите в политическия живот се изражда в субстанциално неравенство на класите в производствения живот. Дали това е дефект на самата концепция за човешките права или само на определени аспекти на съдържателната ѝ страна е спорен въпрос. Този доклад ще се опита да разгледа проблема за човешките права именно в неговата противоречивост и ще акцентира върху парадокса, че тъкмо разширяването на правата в рамките на частния живот на хората неизбежно води до опасен политически монопол върху най-важното звено от механизма за удържането на човешките права – правото на определяне на това какво е човекът.
Силвия Кръстева, „Правата на човека и „световното гражданско общество“
Всеобщата Декларация за правата на човека се основава върху идеята за „човешкия род“. Това е „най-висше понятие“ според Кант, което проектира самото предназначение на човека и открива неговата „крайна цел“. Ще разгледаме как осмислянето на „човешкия род“ изисква конституирането на едно „световно гражданско общество“ и оттам как вече трябва да се разглежда същинско човешкото като дефиниция и телос. Едва в тези параметри може да се проектира и конституирането на човечеството и да се открои необходимостта на тази конституция като основна гаранция за правата на всеки човек.
Мария Тасева, Катерина Григорова, Бурчин Кадир, Мария Секулова, Методи Методиев, „Аспекти на познанието правата на младите хора и приложимостта им към заобикалящия ги свят“
Настоящият текст представлява изследване на група ученици върху познанието на техните права и приложимостта им в обществото. Централната тема е мястото на младия човек в заобикалящия го свят, както и предизвикателствата, пред които е изправен. От една страна-възможностите, които младите хора сами предлагат за борба с трудностите и решение на проблемите, а от друга-апел към съвестта им чрез нагледното излагане картината на грозната истина на съвременното общество, чиито творци сме самите ние. Важно е младите хора да познават правата си, но още по-значимо е да знаят как да употребяват своите, ненарушавайки правата на другите живи създания. Основната концепция на доклада е учениците като млади хора да представят свои авторски идеи за бъдещето им в заобикалящия ги свят-за това как смятат да го съхранят и как биха били полезни за него.
От написването на „Всеобщата декларация за правата на човека” е изминал повече от половин век, през който следва дълъг процес на осъвременяване на заобикалящия ни свят. Затова запознаването на младите хора с историята на техните права, развитието и последствията от тяхната проява би следвало да бъде не като абстрактно понятие, а чрез съвременни методи, които да говорят на техния език. Тук стои идеята за провеждане на открит урок, обединяващ теми от екология (в часовете по свят и личност) и графичен дизайн, чиято цел е да запознае учениците с факта, че опазването на околната среда, не се случва извън нас, а зависи именно от нашите действия и решения.
Ключови думи: млади хора, права, общество, околна среда, „Всеобщата декларация за
правата на човека”, графичен дизайн, екология, свят и личност
Александра Кирова, „Социални изследвания на детството – методология, етика и „подход, основан на правата на човека“
Децата, юношите и младите хора постепенно се превърнаха в обект на засилено изследователско внимание през последните три десетилетия. Проблематика, традиционно считана за домен на психологията и педагогиката, се разработва със
завидни темпове от специалисти по социология, антропология, география, история, право и др. Много фактори допринасят за засилване на изследователския интерес, един от най-значимите, сред които е Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето (1989), която затвърди тенденцията децата (всички хора до 18г.) да бъдат възприемани и мислени като пълноправни социални актьори, които активно участват в конструирането на социалния си опит (James and Prout, 1997). В този доклад, бих искала да допринеса към дискусията за връзката между Конвенцията от 1989г. и методите в социалните изследвания, посветени на децата и детството. Обръщам внимание на т.нар. „подход, основан на правата на човека“ и приложението му в рамките на етнографско теренно проучване. Някои етични аспекти на проучването също ще бъдат засегнати. Изложението ще бъде подкрепено с конкретни примери от проведено изследване с деца на възраст 11-15г.
Веселин Дафов, „Правото на време – „когатото“, „време“ и „вечност“ “
Докладът показва възможностите, които се разгръщат пред овладяване на човешките права през онтологичните разлики на наличното, същностното и субектното [битие] по отношение на човешкото същество. Ще се обоснове различния характер на човешките права взети като права свързани с човешката органика, с човешката съзидателност (опосредственост) и човешката идеалност (творчество и проектност). Особен акцент се поставя върху възникването на нови права като например „правото на раждане“ , „правото на смърт“, „правото да умреш и да се родиш – да станеш друг“, „правото на осъществяване (реализация), а не на труд“, „правото на творчество“ и т.н.. Освен това се обръща внимание на фактичността на човешкото не просто като принадлежащо на един индивид, а на общностното и изобщо „не-биологичното“ човешко битие.
